автор: kamo

Попипах се нервно по чатала, после се усетих, че отдавна не съм сам, и престанах сконфузен. Недоразумението отсреща ме гледаше с насмешлива усмивка на физиономията и се правеше на две и половина.
- Кой си ти, бе?- попитах го, колкото да кажа нещо.
Чувствах се идиотски и копелето явно знаеше това.
- Ти как мислиш, мой човек?

Винаги съм ненавиждал, когато на въпроса ми отговарят с контра въпрос... Знам го от първа ръка, защото това е лично моя изпитана практика в безбройните безкръвни войни, които съм водил през краткия си и безсъдържателен живот с безброй малки, големи и още по-големи любови. Шибан номер с две думи.
- Мисля, че си просто един задник, който си търси белята...- отговорих предпазливо, колкото да
опитам почвата.
Онзи се изсмя. Явно днес притежавах иначе рядката дарба да разсмивам хората. Може би беше време да сменя попрището жизнено в средата и да стана комик вместо журналист. Кой знае обаче на мен самия хич не ми беше до смях.
- Може и да съм задник - отвърна невъзмутимо той след като се похили на воля на моя сметка - Обаче точно сега надали това е най-важното... Тук съм, за да те прибера, мой човек.
Изхили се пак. Този път не ми прозвуча толкова весело. Настръхнах и пак ми се прииска да попипам топките си. Поне колкото да проверя дали все още са там или както подозирах са се превърнали в малки ледени късчета протоплазма с размера и формата на премръзнали мушмули.
- Няма за къде да ме прибираш - и тук съм си добре...- промълвих неуверено и незабелязано се пресегнах за халбата, но не можах да довърша, защото онзи неочаквано се пресегна, сграбчи ми и... ме прибра, копелето...
Истината ми рече.

Къде ли ме е прибрало, шибаното му копеле, помислих си замаяно и в следващия момент си дадох сметка, че не сънувам. Сякаш само до преди миг седях кротко и отпивах от ледената халба в кварталната кръчма, а сега бях никой никъде и отникъде, а главата ми беше по-празна от презерватив в ръката на начална учителка. Огледах се вяло. Наоколо беше... беше някак странно. Странно и необичайно. Сякаш бях попаднал в друго измерение или друг свят. И все пак до болка познат. Надигнах се на лакът и потърсих с очи онзи копелдак. Нямаше го. За това пък имаше Нещо друго. Нещо, което бях сигурен, че не исках да го има - нито тук, нито там, нито никъде.
Щом видя, че се размърдвам, То изръмжа гърлено и тромаво се надигна от пода, където беше лежало досега, колкото да ми даде възможност да го огледам наистина добре. ;
Не исках да го гледам.
То беше огромно. Беше и грозно, но по един особен начин, какъвто не бях познал до този момент. Просто наистина беше Нещо, каквото не бих желал да срещна при по-нормални обстоятелства. Обстоятелствата обаче явно бяха си ебало мамата.
Надигнах се тромаво от земята. Нещото отново изръмжа.
- Как я караш, мъжки? Да ти се намира една цигара? - опитах без особена надежда, трескаво обмисляйки почти никаквите възможности за отстъпление.
Нещото обаче извади отнякъде цигара и я поднесе пред втрещената ми физиономия. Знам, че няма да повярвате, но след това извади и запалка.
- Не можеш да говориш за Него по този начин...- рече най-сетне Нещото. Прииска ми се да приседна - не очаквах, че след всичко останало и ще проговори. Нямаше обаче къде.
- Ъъъ...- рекох остроумно.
- За Господ. Не можеш да говориш така за Него...- повтори търпеливо То.
Зинах. Сега и Господ?!
- Имаш предвид...-посочих с треперещ пръст нагоре.
- Не, ние ВЕЧЕ сме Там. Няма какво да сочиш.
- Господ?! Какъв шибан Господ?!...Нямаше бяла брада... Нито нимба... Не изглеждаше благ...
Нещото изръмжа. Не знам как, но този път ръмженето му прозвуча като смях. Беше някак сардонично.
- Той винаги изглежда по различен начин. Господ е само в представите на смъртните. Ти изхождаш от погрешна презумпция, основана на клишираната Му визуализация благодарение некадърността на някой художник.
- Но...
- Какво "Но"?!- раздразнено рече Нещото - Не си ли чел "Екстази" на Ървин Уелш? Не си ли гледал мач на "Биковете" от Чикаго с Майкъл Джордан? Не си ли виждал гол на Стоичков? Не си ли получавал оргазъм, когато правиш секс с жена... или мъж, за Бога?!
- Да, обаче...
- Е, всичко това е Господ.
Внимателно обмислих това. Не ми хареса. За какъв ме вземаше То? Сигурно всичко е следствие от лошия ми сутрешен махмурлук, рекох си. Не трябваше да изпивам всичкото това пиене снощи, но много ми се насъбра, след като жена ми ме изостави и отнесе 8-месечния ни син при тъщата. Трябва да пия една бира...
- Трябва да пия една бира.- казах.
- Няма да ти помогне, така че забрави.- рече безчувствено Нещото.
После се пресегна към мен с хищно сгърчени пръсти...

Свестих се отново на високото столче до бара. Потреперах, а не беше хладно. Халбата ми си стоеше все така недопита пред мен. Тони барманът ме изгледа с вторачен поглед. Сигурно бях говорил на глас.
Огледах се.
Нещото го нямаше.
Май като че ли въобще и не беше го имало... освен в главата ми.
Смутен, си допих бирата, платих и излязох от бара.
Минаваше девет часа вечерта в края на поредния тъп работен ден в редакцията на вестника, който не ти носи нищо.
Прибрах се, взех един душ, и се пльоснах на канапето пред изключения телевизор с чаша в ръка.
Този път беше бренди.
После просто изчаках да дойде време за спане.
Нищо друго нямаше да ми се случи и днес.

На другия ден в редакцията ме очакваше писмо.
Огледах внимателно плика. Нямаше подател.
Да не би пък случайно да ми бяха пратили антракс?
Поклатих глава и отворих писмото. Вътре имаше кариран лист от тетрадка, старателно сгънат на четири. Разгънах го и зачетох.

"Здравейте,
Пиша Ви това писмо с ясното съзнание, че то надали ще предизвика така желания от мен резултат.Просто исках да Ви покажа Нещо. Исках да видите Нещото, за да предприемем заедно една позитивна журналистическа кампания. Знам, че сте зает човек /и журналист/, но съм СИГУРЕН че на мен и за моето Нещо специално ще успеете да отделите от така ценното Ви време..."

Изгледах втренчено писмото, после го хвърлих с погнуса в кошчето за боклук под бюрото.
Еба си и писмото! Какво искаше да ми каже? И по какъв шибан начин беше свързан със снощната ми... хм... халюцинация в бара на Тони?
Не знаех.
Чудих се известно време, отпивайки през неравни интервали от служебната бутилка в долното чекмедже на бюрото.
После забравих скапаното писмо, повлечен от ежедневието на малката добре смазана машинка, наречена малък провинциален вестник.
(Плюс това, след близо двугодишно прекъсване, най-сетне бях забил ново гадже. Казваше се Лина. Имаше страхотно тяло, зелени очи и руси коси. Таях смътното подозрение, че е с мен само защото съм известен местен журналист, а тя - студентка по журналистика последна година, и се надяваше да използва връзките и уменията ми, но не ми пукаше особено. ВЕЧЕ ИМАХ ГАДЖЕ!!! Обожавах я и бях готов на всичко за нея.)

Сетих се за писмото два дни по-късно.
По стара традиция - в 7,30 часа сутринта.
На вратата се позвъни.
Аз естествено спях.
Надигнах се от леглото, ругаейки грозно, и отворих входната врата.
На прага стоеше някакъв пич.
Слъб, кльощав и невзрачен. Беше леко плешив. Зъбите му - конски. Някъде на около 40-45 години.
- Да?- казах през стиснатите си зъби.
- Здрасти!- рече жизнерадостно онзи и като ме избута с рамо, се намъкна в дневната.
- Кой си ти, бе?- изграчих.
- Писах Ви писмо.
- И?
- Не го ли помните? Беше миналата седмица. Писах Ви за едно Нещо...
- Ъъъ... Да... Май помня... Ама ти знаеш ли колко е часът, бе, мой човек?!
- 7,34 часа, събота, април.- избъбри онзи вежливо, после се настани в любимия ми фтьойл и нагло включи телевизора (нещо, което май не му се беше случвало от 2-3 седмици насам).
- Мерси.- рекох омърлушено и примирен се замъкнах в кухнята да направя кафе.
- Капни и по 2-3 капки бренди вътре, пич!- провикна се подир мен онзи.
Изръмжах.
И капнах.
Когато се върнах в дневната, типът гледаше с интерес някакъв тъп филм за ловене на змии по "Дискавъри чанъл" и си свирукаше тихо през зъби.
- Блаогодарско, пич.- рече той, когато му подадох чашата.
Седнах срещу него.
- Казвай...- рекох на свой ред.
- Хм... Нали си журналист... Мислех си, че можем да си бъдем взаимно полезни... И да видиш Нещото...
- Какво Нещо?
- Искаш ли да го видиш?
- Ъхъ.
И той ми го показа.
Стана, разкопча панталона си и извади... Нещото...
Не беше като онова Нещо от халюцинацията ми.
Не беше Нещо, което да бях виждал и в най-извратените си сънища.
Всъщност такова чудовищно Нещо не бях виждал и в най-добрите порнофилми, а бях ценител.
Подсвирнах с възхищение. Внезапно се бях разсъниле.
- Брееей!- казах.
- Да...- потвърди скромно той.
- И сега кво правим?
- Ти кажи.
- Де да знам... Няма да е секс все пак...
- Не става въпрос за секс.
- А за кво?
- За информация. За популяризация. За слава. За кинти. За порно кариера.
- И?
- И ти ще ми помогнеш.
Изпъшках.
- Пак ли аз?!
- В смисъл.
- Нищо... Карай...
Двамата отпихме от чашите си с кафе и коняк.
Запалих цигара.
Замислих се за Лина. Довечера имахме среща и исках да съм във форма за нея, а този тук пак ми усложняваше живота.
- Ще направим порно притурка към вестника...- отсякох аз.
- Вярно ли?!
- Ами да! Ще убием конкуренцията. Ще ги смажем. Ще вдигнем тиража и ще потекат кинти.
- Ехааа!
- Да...


Е, направихме притурката. Снимахме му... хм... Нещото от всевъзможни ъгли и ракурси. Правихме серии от интервюта за Нещото. Продавахме материали на други медии за Нещото. Въобще за няколко седмици бяхме голям бум. Конкуренцията немееше, а читателите (или по-точно - читателките) се тълпяха по павилионите за нашия вестник с новата му притурка.
После дойде онази петък вечер.
Имах среща с Лина. Трябваше да я взема от тях в осем, за да ходим на кино, а после в един страхотен рибен ресторант на брега на морето. Аз обаче - нали съм си голям пич, тръгнах четиридесет минути по-рано. Няма какво да се лъжем - исках една здраво чукане преди тъпия филм и вечерята. Слязох от таксито пред дома и, не оставих бакшиш на шофьора (тази вечер кинтите щяха да ми трябват), после отключих входната врата с ключа, който тя ми беше дала и влязох.
Трябваше да се досетя, че нещо не е наред по звука, който се чуваше още при входната врата, но нали бях един влюбен идиот, чийто бизнес напоследък беше потръгнал. Така че се запътих към спалнята, откъдето долиташе шум и в то във възможно най-безметежно настроение на духа на тялото.
ПРЕДЧУВСТВАХ СТРАХОТЕН СЕКС!
Е, страхотен секс наистина имаше, но... не беше за мен.
Когато отворих вратата на спалнята, Лина се надигна от леглото и ме погледна с онези нейни огромни зелени очи. Беше гола. И красива. Очевидно беше и възбудена. Проблемът обаче се състоеше в това, че същевременно беше набучена на... хм... Нещото на онзи пич - моделят на порно притурката ми, и очевидно се чувстваше ДОБРЕ...
- Оооох! Простена тя.
- Аааах!- изплаках аз.
- Здрасти, мой човек!- откликна изпод Лина пичът.
Не издържах, тряснах вратата, после изхвърчах от къщата и.
Чувствах се омерзен.
Плюс това спрях притурката.
И отново останах без гадже.
Вече не броях дори за кой ли път...

Камен Петров
Варна, януари 2006