 |  Внезапността преля.
Смесиха се несъвместимости и искреност.
Нищо вече не си беше на мястото. Само ние.
Различни причини, нашепвани с години
не успяваха да ни достигнат.
Застинали инстинкти проговориха,
спотаиха се в страни изплашени от прииждащи истини.
Всичко беше тръгнало
от една синя капка изкристализирало минало,
забранена в мислите.
Да я понесем - не беше по силите на никой
и не случайно се скитахме сами през годините.
Вкопчени в кълбо разнищени надежди
един на друг се усмихвахме. Беше мило. Бяхме предишните.
Натежали от очакване есенни птици се разбягаха -
изоставиха някогашни гнезда,
препълнени с черупки и остатъци любов. Без жал,
без крясъци.
Изкривиха пространството. Времето спря.
Бурята налетя. Според очакванията.
Седяхме в мълчание.
Невярвахме на ставащото. Но бяхме там. Заедно.
Сенки наоколо сгъстяваха мрака,
предпочетохме да не се правим на забравили.
Изплуваха минали имена. Казахме си ги.
В зениците просветнаха следи от катарзис,
страх, болка, неизтлели страсти.
Късно беше за бягства. А и не се налагаше...
Разсъмването идваше. Знаехме го.
Бурята отминаваше бавно назад.
Пречисти слабото. Силното остана, пораснало. И разпиляно.
Птиците не се чуваха в далечината. Остана спомен за тях.
И празните гнезда останаха -
до завръщането им да ни приютят от вятъра,
да понесем поредно отдалечаване. И да не е като пропадане.
Пороят изтъня, до сълза и очакване.
Още една изкристализирала синя капка
спотаено отчаяние -
за следващи внезапности...
Публикувано от BlackCat на 25.01.2006 @ 20:05:53
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.66
Оценки: 12
 Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
| "Среща" | Вход | 15 коментара (32 мнения) | Търсене в дискусия | | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Среща
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 25.01.2006 @ 20:09:16
(Профил | Изпрати бележка) | мдаа "за следващи внезапности..."
обичам да те чета !
поздрави :) |
]
Re: Среща
от fightingone на 25.01.2006 @ 20:17:32
(Профил | Изпрати бележка) http://vivian.blog.bg | | Много е хубаво. Бих искала да помълча с твоя стих. Чувствам се така сякаш открих приятел. Благодаря ти за това чувство и за стиха!! |
]
Re: Среща
от vesi_lina на 25.01.2006 @ 20:22:38
(Профил | Изпрати бележка) | Една изкристализирала капка -възхищение!
Позаравче! |
]
Re: Среща
от Ray (bdoych@abv.bg) на 25.01.2006 @ 20:52:19
(Профил | Изпрати бележка) | | Пречистващ стих. Говоря най- общо, като как въздейства. Много съзвучен ми е. |
]
Re: Среща
от libra на 25.01.2006 @ 21:22:30
(Профил | Изпрати бележка) | на излизане от нета го мернах и се върнах за да го коментирам с това:
Не исках много
само да ме прегърне някой
после горчиво си тръгвах
нямаше значение кой
не бяха любовни истории
в тъмното се сбогувах и нямаше утре
там където дъждът плачеше
заради моите сухи очи
там блестяха самотните улици
и се отразяваха светлини в светлини..
Онази нощ бе по различна,
трептяща от напрежение,
събрала всички стихии,
и имаше хорове от разгневени ангели,
и яростни мълнии преплетоха нещо,
и урагани свистяха и клони се чупеха,
и светът се рушеше от отчаяние,
тогава просто се вкопчихме,
полудели от страха за загубване,
в малките си светове разрушени,
това беше нашия вик във вселената
пронизителен и зовящ милосърдие
и тогава стана необичайно и тихо,
и стана ден и слънцето светеше,
а ангелите отлитаха нейде с бурята,
и стана тихо, като при сътворение,
и прегърнати се усмихвахме,
а около нас се виеха дъгите,
но не се пускахме, здраво преплетени,
и тогава нещо се случи,
някакво разместване във вселената,
нови светове сътворени избухнаха,
и преминахме през тунела,
това не беше любов, беше повече.
---
плъки, ще живеем..
защото ги има следващите внезапности..
вярвай го, виж ми последния стих.. |
]
Re: Среща
от estela41 (estela_41@yahoo.com) на 26.01.2006 @ 06:40:53
(Профил | Изпрати бележка) | Колкото по-бавно бие метрономът на времето, толкова повече се боим да пускаме в душите си тези внезапности, които ни връхлитат по същия начин, но са някак много неприемливи за света на уседналото мислене. Страхът ни пречи. Бариерничи и възпрепятства онези истинските чувства и имена, които....И птиците спира, и слънцето и залезите отминават, невидяни...нецелунати.
И небето се оглежда в синя капка, а не както преди - цяло море от желания. Стихът ти прелива от несъвместимости. Такова мъртво вълнение си създал, че читателят се дави в него и не знае кого да вика за помощ, защото сам е и море, и дъно, и вятър...
Чакам ти стиховете. Дочаквам:))) |
]
Re: Среща
от I_naistina на 26.01.2006 @ 06:40:58
(Профил | Изпрати бележка) http://inaistina.tripod.com/ | "Нищо вече не си беше на мястото. Само ние."
...................................................................
Голяма мисъл!
Обикновено е нужно едно здраво разбъркване на всички неща и всички места, за да се намери човек на мястото си!))
Като се замисля само колко си прав и лошо ми става!
Този ти стих усещам по- динамичен от другите, които съм чела и в същото време някаква спокойна отминалост..., но сигурно е заради глаголното време...
И с тези несъвместимости и искреност,
като да започнеш нещо от края към началото...
Дълбокичък си е стихът! Иска обаче още четене!
|
Re: Среща
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 27.01.2006 @ 05:37:02
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | За дълбочината - не знам. Много спонтанно беше (преля), дано съм я постигнал.
За мястото е трудно да си го намериш. Трябва да съчетаеш не само пространството, но и времето. Обикновено закъсняваме, или когато сме си там, където трябва - не го осъзнаваме и пропиляваме момента... Сложно...
Спокойна отминалост?! :-) Няма такова нещо, мило момиче. Ври и кипи, бушува под повърхността опре ли въпросът до внезапности. Тихите пристанища са дълбоки.
Благодаря за настоятелността в четенето! |
]
Re: Среща
от nadya на 26.01.2006 @ 07:13:54
(Профил | Изпрати бележка) http://nadita.blog.bg/ | Пороят изтъня, до сълза и очакване.
Още една изкристализирала синя капка
спотаено отчаяние -
за следващи внезапности...
Може би е от есента...това връщане и всичките внезапности,хубаво е че ги има...жалко че свършват внезапно/мигове от пролетта/.
Поздрав!:) |
]
Re: Среща
от chocolate на 26.01.2006 @ 07:57:13
(Профил | Изпрати бележка) | ... Изплуваха минали имена. Казахме си ги.
В зениците просветнаха следи от катарзис,
страх, болка, неизтлели страсти.
Късно беше за бягства...
>>>
Плъки, приятелю, това да не го написа онзи петък, след като пихме заедно чайче с ром?
Сякаш не. Изглежда преживяно това спряло време и това изкривено пространство.
Ей, умната. Ако не - русата...
;-) |
]
Re: Среща
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 26.01.2006 @ 20:19:25
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | И оттогава все още не си е на мястото. А ние не сме такива, каквито бяхме до вчера.
Някои моменти от живота са като преминаване през врати. Уж нищо не се е променило, но вече си от другата страна на вратата. И да се върнеш - необратимост е... |
]
Re: Среща
от Amphibia на 27.01.2006 @ 12:07:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia | Плъки, то това им е хубавото на "вратите" - дават много и взимат много, но винаги неусетно. Колкото до необратимостта - тя е цената за даването...
Поздравчета :)) |
]
Re: Среща
от Eilsun на 28.01.2006 @ 10:32:35
(Профил | Изпрати бележка) | Живеем от внезапност на внезапност....
Или пък съществуваме? Кое е вярното?
Този ти стих ще го препрочитам. Това е сигурно! |
]
Re: Среща
от filantrop (asdaa@abv.bg) на 29.01.2006 @ 10:03:04
(Профил | Изпрати бележка) | ..Едно..такова..нашепващо..а казващо всичко..и се чува отчетливо и ясно..
Поздрави! |
]
Re: Среща
от copie на 29.01.2006 @ 10:26:34
(Профил | Изпрати бележка) | Бурята налита... а после отминава :(
И чакаме озон от следващата...
Хубаво! Винаги ме караш да се замислям, Големий... Дори ако изобщо не ми се мисли :)))))) |
]
Re: Среща
от copie на 30.01.2006 @ 19:09:15
(Профил | Изпрати бележка) | :)))))
Едно е сигурно - не е имало случай твой стих да ме остави безразлична! |
]
|  |
Начало
ХуЛитери
ХуЛитери:
Нов: 
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 569
ХуЛитери: 4
Всичко: 573
Онлайн сега:
