автор: gil-galad

Аз съм!...

Бях по-скоро,
Всъщност в миг се възгордях,
Гнило е било отдолу,
Дето се качих и пях...
Е, паднах - какво пък?
Животът може и това
Знанието се трупа възнак...
Или по лице в пръстта...
Йезуитски ви се поусмихвам,
Казвам ви - "не съм дете",
Лъжа ви, че вече свиквам -
"Много е в калта добре!"...
Но пък всеки хваща вяра
Още щом уста отворя,
Позволяват ми без мяра
"Разумно" долу да си споря...
Стана ми прилично скучно,
Тъпо даже, бих казАл
Усмихнат и така безчестен пред
Фарсовия и фалшив морал...
Хвърляйте по мене пак!
Целта е горе, ясна
Чаках дълго време знак -
Шепотът на мисъл бясна...
Ще търся истина кой вае
Ъгълът не ми допада
Ь - това живот без красота е
Юпитере, идвам без пощада...

Ясно е - отново съм!