автор: loveforever

Безлунна вечер, болка до захлас
и само чувства дрънкат по паважа,
дали се питах как си в този час
или какво би искал да ти кажа?

Самотна вечер, гаснеща заря
от мисли и погубени надежди.
Намачкан сняг в душата заваля,
изчезна от несбъднати копнежи.

Безкрайна вечер. Свършва ли се тя?
И утрото кога ли ще дочакам
със мъничко вълшебна светлина,
отново обич да огрее в мрака!


12.11.2005г.