... по avocado...
В храма стоим и броим молитвите грешни,
по тъмно измислени и все още блудни.
Да запалим спокойно последните свещи
в които изгасват поредните думи безумни.
Църковния купол среднощно ще свети,
магично вековен, все още истински.
Потънал отдавна в свойто безвремие,
прашния кръст е странно увиснал,
недочакал за свойто последно причастие
заключено тайно в проядена стара икона.
В ъгъла скрит се присмива беззъбо лукавия,
за комка последна приготвя ароматните рози.
С напукани устни и треперещи пръсти
жадно към тях очи безумно протягаме.
И сред възкръснали среднощно кръстове,
своя си Кръст намираме - и го поемаме.