автор: nikol4o

Ще бъдеш ти маркиза Дел Тобозо,
а аз за теб последен мохикан.
Да, мойто място, зная, е в обоза,
а ти напред, сред ритъм на кан-кан.

Но търсим двама оня дивен замък,
където сам палач е любовта,
да легна аз на жертвения камък
по простите закони на кръвта.

А ти да влезеш в балната му зала
с навит за всички танци грамофон.
Едва ли точно мене би познала
в напудрен някой дук или Хер Фон

Но щом подир купона изтрезнееш,
ще видиш в огледалото очи,
с които, ако можеш, ще жалееш,
за този, който вече ще мълчи.

Ще бъдеш ти маркиза Дел Тобозо
в оная андалуска лятна нощ,
а камъкът ще се превърне в роза
и няма да е споменът тъй лош.

Душата ми в горите ще ловува,
ще слуша дълго как зове елен
и ще си мисли, може би, че чува
как, спряла нейде, нея викаш. Мен.