автор: osi4kata

И пак вали неспирно. Трети ден.
Остават още тридесет и седем.
В кивота пренаселен и студен
е тъмно. Старецът приведен
до мене претендира, че е Ной,
но подозирам - той халюцинира.
Побъркахме се всичките, а той -
не иска всъщност да умира.
И аз не искам също да умра,
макар смъртта да е начало.
Не ми харесват тези началА.
А краят ми е неприятен като цяло.
Наблъскани сме в дървения трюм -
животни,
птици,
дребни насекоми
и хора. Молим се наум.
Да оцелеем.Да не сме бездомни.
Да спре дъждът. Небето да е синьо.
Спокойно да подремва океанът.
И утрешният ден да има име.
Зората да разцъфне рано,
кивотът да се спре на топъл бряг,
да слезе и да ни погали Бога.
И някъде към късен следобяд
да мога да обичам пак. Да мога...