автор: merigrek

къде е моят дом, сега не зная...
под чужди стряхи все замръквам.
не зная птица ли съм, или кораб,
не зная вятър ли съм, или облак.
но с облаците денем плувам
и плача с тях и пея с ветровете
и все ги питам от къде се връщат -
нали пътуват като мене.

дали ми носят листец от латинка,
от здравец и от перуника,
защото тук цветята са без мирис
и ако имат - не ми стига.

дали случайно пък не са видели
едно дърво сред запустяла нива
и има ли на него пак гугутка -
тя всяка пролет там гнездо си свива.

а песента ми е една и съща:
"я кажи ми, облаче ле бяло..."
и всеки ден ми то отвръща,
че дървото е осиротяло.

така минават дните ми. а нощем
с морето дълго разговарям
научих тайните му. още -
на птиците езика разгадавам...

ала повее ли сред нощ ветреца тих -
от тъжната му песен правя стих.

евримона