автор: kreis

Къде остана онзи грях,
във който някога се клех?
Очакването, скрито в страх
и даже любовта проклех.
Прогоних галещия вятър,
изсмях се на умната луна,
нахълтах в нощния театър.
Там пръснах слънцето на стъкълца.
Умрях преди да се родя,
пробудих се, пътувах, плаках
отново в същата земя,
зачената отдавна в мрака.
Изминаха не десет - сто години
и пак вратата се отваря
и някой крясва:Светлина!
Изгубих онзи грях
пред който с радост коленичех,
и бях роден и не умрях,
една молитва само сричах.