автор: lefty

Ще те разпръсна, като пепел на мъртвец.
С жест скръбен ще те отпратя от рамката
на входната врата. Ще забраня на себе си
да те мисли, да те чувства, да те желае.
Ще извадя твоите пламъци от очите си.
Те ще помръкнат, но спокойно застинали
ще забравят извивките на снагата ти,
сглобена до моята...Ще изгоря ръцете си,
целите в спомени. Овъглени и немощни,
те ще живеят самотни, но пречистени...
Мъчително преглъщам името ти.
Прошепвано с обич, сега ме изгаря...

Вечерта ме прегръща съчувствено.
Пясъчен човек, с кактус наместо сърце...
С мъртви очи,
без ръце...
Празно е входното антре.