Не ме е страх да си призная
и стореното, и помисленото.
И онова, което дяволът не знае
и онова, което беше истина,
но днес е пепел в пепелище.
Признавам си роденото от огън.
Любовно неразпалени огнища,
с безкрайните ми тихи "сбогом".
Признах смъртта, че ми е близка,
почти сестра, а ме предаде.
Че позовлих да ме притискат,
че не отчупих хляб на гладен.
Че съм тъга, вгорчила виното.
Признавам си неистинските роли!
И прошките за непростимото,
и всичко, за което не помолих.
Признавам огладнелите обятия.
И самотата също си признавам.
И всичките объркани понятия.
Признах, че исках да оставам,
но си отивах все разполовена
на черно и на бяло. Като книга.
Такава няма да съм опростена.
Признах. Обичана ми стига.