има изход дори
когато ръцете ти са от глина
и висиш над дълбока река
излъскана като парче платина
има изход дори
когато въжето е гнило
и крещиш силно
без да има кой да те чуе
има изход дори
когато картини от миналото
чертаят в ума ти
пречупени линии
има изход дори
когато сърцето ти е маслина
смачкана и изстискана
в шише със зехтин
има изход
изхвърли очите си
и придърпай небето
скрий страха си
в една раковина
на брега на морето