автор: starec

Съсукна ни направо януари.
Уж първи месец, а за всички - студ.
Сега сме като хранени с комари
и, луднал, всеки е повторно луд.
Поне да беше зима като зима,
в прозорците ни с пъстър ледопис,
пък с две очи да гледаш и за трима
как сняг вали като дошъл на бис.
И като жито да покълва мисъл,
такава - еретична и добра -
как в блянове си тялото курдисал
до чифт страхотно опнати бедра.
Поне да беше зима като зима
и с шемет вино всеки божи час,
душа да пълниш, тя да се въззима,
а той - гласът ти, меден да е глас.
А то какво? Настръхнал януари.
Чак иде ми да ревна като звяр
ей тия думи - момини отвари,
лечителни и без да съм билкар:
Будувайте в обятия, госпожици,
в прегръдките бъдете като в храм!
Не давайте да ви изреже с ножици
студът, че туй за всекиго е срам.