автор: galachad

В магията на разговора търся
да чуя с тебе всичките въпроси.
За чувствата и мислите понесени.
Недей оставя разума ми просещ.

Разкъсвай с поглед прашните
постели на случки ежедневие и проза.
Недей да гледаш просто ми споделяй.
Нали в себе си душа от бога нося.

Частичка кълн от приказното семе.
Което с вик подпира кръгозора.
Недей да чакаш просто ми споделяй.
И чувствайки, все още пак сме хора.