автор: kristi

Ако няма по мъничко лудост
в тези наши незрели глави,
ако Всико заменяме с Друго
и от удар в гърба не боли,
ако времето временно спряло е
и ни сепва спокоен въпрос,
ако някой със юдовска правда
се разхожда в душите ни бос,
то защо ще са нужни ръцете?
За измама не трябват ръце.
И дори да ни липсват и двете
ще оплитаме тънко въже.

То защо ще са нужни очите?
За страха ни не трябват очи.
И без тях този страх ще ни скършва,
и без тях този страх ще крещи.

Две очи и ръце са греха ни,
ако само за миг премълчим
щом усетим, че нещо в съня ни
е проплакало тихо. Амин!


Амин за начало.