Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 844
ХуЛитери: 1
Всичко: 845

Онлайн сега:
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаРепортаж
раздел: Поезия
автор: dafna

Признателна съм на листото,
приземило се във моята градина.
Признателна съм на съседа,
че не гърми с ключалките нощес.
Признателна съм на глобалното затопляне
че птиците са още тук.
Признателна съм на шофьора,
че спря преди да се е мръкнало за мен.
Признателна съм на онази стара снимка,
че всяко минало е малко бъдеще...

Признателна гримаса.
Признателен поклон - пълнеж на дните,
сити от измислици.
Естеството диша равномерно,
като насън...

Живеем, без да ни е имало.

А някъде звездите проговарят,
а някъде реки не ги гасят,
а някъде дърветата прегръщат хора,
а никъде за рая няма път.


Публикувано от BlackCat на 19.01.2006 @ 16:18:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   dafna

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 11


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 04:24:42 часа

добави твой текст
"Репортаж" | Вход | 9 коментара (20 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Репортаж
от Pord на 19.01.2006 @ 16:47:55
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Няма майтап - силно е.
Поздрав!


Re: Репортаж
от dafna на 19.01.2006 @ 21:33:39
(Профил | Изпрати бележка)
Обаче аз не съм доволна от написаното!
Благодаря за оценката!
Поздрави!

]


Re: Репортаж
от Pord на 20.01.2006 @ 09:45:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/sgenchev
Така и трябва - самодоволството е пагубно.

]


Re: Репортаж
от Tiranozavar (s_tomova@mail.bg) на 19.01.2006 @ 16:55:45
(Профил | Изпрати бележка)
Иха, туш, много е хубаво, особено края, особено)


Re: Репортаж
от dafna на 19.01.2006 @ 21:47:23
(Профил | Изпрати бележка)
Радват ме хубавите оценки!

Поздрави!

]


Re: Репортаж
от pype6 на 19.01.2006 @ 17:17:56
(Профил | Изпрати бележка)
пълнеж
на шоколадови бонбони
са дните ни
преяли
от собствените ни
измислици

:))

хуабав текст, раздвижва въздуха


Re: Репортаж
от dafna на 19.01.2006 @ 21:50:02
(Профил | Изпрати бележка)
Пъпеша разбира от пълнеж, защото сам е толкова вкусен!!!

Поздрав и благодарности за допълнението: ще си помисля, ще помъдрувам...!

]


Re: Репортаж
от Amphibia на 19.01.2006 @ 20:21:34
(Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/amphibia
Поздрав за стихото! :)
Усмивки за авторката :)


Re: Репортаж
от dafna на 19.01.2006 @ 21:45:19
(Профил | Изпрати бележка)
Дано стихото здравее, че ми се вижда болнавичко!
Благодаря за усмивките!

]


Re: Репортаж
от azz на 19.01.2006 @ 21:34:22
(Профил | Изпрати бележка)
Дарявам те със благост за това виждане. Т.Е. благодаря ти. Огромно знание и вчувстване има тук. И смирение. Поздрав, Дафна!


Re: Репортаж
от dafna на 19.01.2006 @ 21:42:51
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря, имам нужда от благост! Но ти вече го направи и по други начини!

По-здравчета!

]


Re: Репортаж
от copie на 20.01.2006 @ 19:29:38
(Профил | Изпрати бележка)
Признателността ти е всъщност мотивирана, каквото и да си мислела тогава.
Защо е толкова огорчен този стих?

Имало ни е
а за рая няма път


Re: Репортаж
от dafna на 21.01.2006 @ 09:11:30
(Профил | Изпрати бележка)
Защото зная, че има огромна разлика между признателност и любов, но не го написах пряко. А животът ни е пълен с примиренчество, най-много - с признателност, но не и с любов.
Тогава как да ни има?
Поздрав и благодарност, че чете при мен!

]


Re: Репортаж
от beche на 21.01.2006 @ 01:33:13
(Профил | Изпрати бележка)
Хубав, драматичен стих!
Умело съвместяваш между утвърждаване и отричане, като и прехода от саможертва към наблюдател.
Краят за мен е много силен. Може би, защото там "някъде" е истината за теб, но пътя е още неясен.

Успех!




Re: Репортаж
от dafna на 21.01.2006 @ 09:15:17
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря за точния коментар!
В стиховете се опитваме да кажем това, за което нямаме смелост иначе или би звучало банално иначе.
Но истината за мен е и тук - горчива, но ясна.
Поздрави и благодарност, че ме навести!

]


Re: Репортаж
от Izabella на 22.01.2006 @ 00:16:11
(Профил | Изпрати бележка)
"Живеем, без да ни е имало."...понякога...
колко си права само


Re: Репортаж
от dafna на 22.01.2006 @ 00:31:52
(Профил | Изпрати бележка)
Питам се, дали когато го осъзнаваме, променяме нещо, оживяваме?!

Не искам да съм права, а е така наистина.

Благодаря, че ме видя!

]


Re: Репортаж
от Amar (amar4e@yahoo.com) на 22.01.2006 @ 11:51:55
(Профил | Изпрати бележка)
много истински и болящ стих...
зад всяка дума прозира непримирение към една действителност, към един живот, който със или без нас и нашите прозрения продължава да си тече не по-малко безмилостен и жесток...
остава надеждата, че
"някъде звездите проговарят,
а някъде реки не ги гасят,
а някъде дърветата прегръщат хора" ...

потънах в текста ти, дафна !
благодаря !
поздрави и усмивки :)


Re: Репортаж
от dafna на 23.01.2006 @ 12:31:40
(Профил | Изпрати бележка)
Репортажният поглед би трябвало да дистанцира от видяното, но май преобладава личното от репортера.
Виждаш ли как бавно се превръщаме в репортери на живота си - отразяваме, без да променяме.

И от мен усмивки!
Благодаря ти, че чете при мен!

]