автор: Fabiana

Навярно съм била
във пазвата ти сгушена,
защото чувах
ясно и отчетливо
ударите на сърцето ти.
Задъхано премина с мене
неочаквани препятствия.
Не се извърна настрана,
дори когато
дяволски ти шепнеха,
злорадо-завистливи
хорските уста.
Дори когато
блъснах те в шубраците,
изправи се с достойнство,
изтърсквайки от себе си
полепнали листа.
Дори и там в болничната стая,
когато опушената ми надежда
дращеше по плочките,
в ръцете ти ухаеха цветя,
донесли късчета от светлина.
И знам, че още сгушена съм,
в мислите, в мечтите ти
и чувам неизменното "Обичам те!"