автор: pord

             На Донка

Все по-бързо минава времето.
Все по-бавно се влачат дните.
Господ дава, ала си взема,
ако ние
сме неми зрители.

Нови години - нови любови -
идват и си отиват.
Просто трябва да сме готови
и за сладко,
и за горчиво.

Да, любовите си приличат,
но една е същинско чудо.
Тя побира
в себе си всички.
Даже влюбванията в други.

Като истинска планина
тя не идва, ако я чакаш.
И дърветата й
понякога
носят нашите имена.

Тази сплав
от ехо и зов
притежава една особеност:
тя ти дава такава любов,
на каквато
и ти си способен.