автор: amba

Годините минават и отлитат.
Скорострелно времената се менят.
Дали със тях променят се душите,
сърцата ни, телата и умът...?

Животът ни от злоба е просмукан,
Разперил егоизмът в нас криле.
По този път, отъпкан и очукан,
вървяли сме и бедни и крале.

Борбата е жестока и комична.
Един за хляб се бори, за живот,
друг пък за слава и за власт себична,
Бездомен трети свършва, като скот.

Върти се колелото на живота.
Върти се и се питаме: -Защо!?
Доброто побеждава някак злото,
то след това, възкръсва все едно.

Нима злината е непобедима?
Нима доброто е безсилно пред това?
Каква ли сила трябва днес да има,
душите да пречисти от нощта...

Доверието - вече празна дума.
Не вярваме на себе си дори.
Изпразнили сме всъщтност от сърцата,
излишният багаж от добрини.

Понякога студено, като камък
и както камъкът на мястото тежи,
тежи да късаш собствения залък,
преглъщаш и дохранваш се с лъжи.

И кой владее днес телата наши?
Щом са ръцете инструменти за погром,
нахлуваме безумци и апаши,
не само в чуждия, но в собствения дом.

А съвестта в умът ни колабира.
Не чуваме със чуващи уши.
Неискаме от нея да научим,
че в повечето случаи, грешим.

Защо, доброто побеждава злото,
а злобата по-силна е от нас,
описали са хиляди с перото,
от древни времена до нас.

Годините минават и отлитат,
и времето със скорост се мени,
а хората се питат и ще питат,
кога доброто в нас ще победи...?