Таванът е сив
и лепкав -
пространствен срив
на битието
по абцисата
на забравата.
Защото таванът
над главата ми
се стича
навсякъде.
Ордината
на спомена
изпарява се,
а после отлита
към тавана.
От там се стича
към пода
разбит