ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 651
ХуЛитери: 0
Всичко: 651
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Утеха за безнадеждно болен Религията е нож с много остриета... Преди няколко години тъщата ми се разболя от рак. Тя винаги е била много интелигентна, силна и борбена жена. Въпреки несъмнените болки, които изпитваше през последните месеци, не я видях да загуби дух. Гълташе някакви обезболяващи таблетки и стискаше зъби. Нито веднъж не я чух да хленчи. Бореше се с болестта с тайната надежда, че може да стане чудо (когато си обречен, остава само надеждата).
Един ден съседите доведоха у нас две жени. Едната била лекарка. Искаха да говорят с тъщата и да помогнат, с каквото могат. Всъщност се оказа, че са някакви църковни деятелки. Кой знае защо бяха решили, че болната ще бъде щастлива да слуша притчи и наставления за спасение на душата.
Приседна едната от посетителките на леглото, извади Библията и започна да чете нещо за Божията обич и за покаяние. Тази сцена се е впила в съзнанието ми и няма да я забравя докато съм жив. Тъщата я слуша мълчаливо няколко минути, след което се повдигна на лакти, погледна я в очите и каза тихо: "Момиче, аз през целия си живот съм се борила без молитви за дома и децата си. Те са смисъла на моя живот. Никак не ме вълнува кой ще ми спасява душата след като си отида от този свят, защото моето его не се намира в центъра на ценностната ми система. Единственото за което съжалявам е, че можех да бъда полезна на дъщеря си и да й помагам в отглеждането и възпитанието на внуците си. След като не мога да се посветя на това, всичко останало е без значение за мен. Извинявай, но изобщо не желая да слушам колко много ме обичал Бог и как трябвало да се разкайвам за греховете си. През живота си нито съм крала, нито съм лъгала. Вече съм поискала прошка от онези, пред които се чувствам виновна за нещо. Ако Бог ще ме оценява не по това, което съм оставила след себе си, а по това колко молитви съм прочела, то си е негов проблем. Така че ако не желаеш да водим нормален човешки разговор, моля те по-добре ме остави да си почивам."
Когато гостите си отидоха, тъщата изпадна в дълбока депресия. "Явно времето ми е дошло и вече нищо няма смисъл, след като богомолците дойдоха да ме опяват..." - сподели тя. От този момент се предаде психически и болестта й се разви за дни. Белите й дробове и започнаха да се пълнят с вода, разяждани от метастазите. Тя кашляше и се давеше, но си мълчеше. Отиде си тихо след една седмица, като до последния и миг не чух вопли и вайкания. Може би някой друг на нейно място би посветил последните си дни на Бога, но тя единствено съжаляваше, че не е в състояние да се раздава на онези, които обичаше...
Публикувано от mmm на 25.04.2004 @ 22:18:48
| Рейтинг за текстСредна оценка: 4.6 Оценки: 5
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1311 четения | оценка 5 | показвания 117703 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Утеха за безнадеждно болен" | Вход | 4 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Утеха за безнадеждно болен от 4i40 на 25.04.2004 @ 22:44:54 (Профил | Изпрати бележка) | Много тъжна история. И много истинска. Това, за религията и аз съм си го мислил, особено на погребение, на Великден, на кръщене... Тъпи и изкуствени ритуали, които нямат нищо общо с вярата, с доброто.
Накара ме да се замисля тази твоя история... |
Re: Утеха за безнадеждно болен от BlackCat на 25.04.2004 @ 23:00:04 (Профил | Изпрати бележка) | Аз съм следващата замислена... Много силна история! Какво друго ми остава да кажа... |
Re: Утеха за безнадеждно болен от lachistata на 25.04.2004 @ 23:33:25 (Профил | Изпрати бележка) | Изчетох го с някаква мъка, заседнала в гърлото ми. Вероятно защото имам подобни спомени за своите близки. А религията е да бъдеш човечен, добър, помагащ, а не сляпо вярващ в ритуали, молитви, попове. Това са хорски неща, измислени в суета. Поклон пред тази жена. Лека й пръст!
|
Re: Утеха за безнадеждно болен от glishev (glishev@abv.bg) на 26.04.2004 @ 18:45:33 (Профил | Изпрати бележка) http://mglishev.blog.bg/ | "Тъпи и изкуствени ритуали, които нямат нищо общо с вярата, с доброто."
И самата история (всички имаме по една такава - без нея все едно не сме живели), и горните думи ме накараха да напиша коментара си.
Странно е, че повечето българи (не зная как е другаде) смятат религията за свързана непременно със смърт... и също с лицемерие. За мнозина дори "религия" е направо мръсна дума и я противопоставят на "вяра". Това ме ужасява и все ме кара да си мисля, че има нещо грешно по-скоро в ценностите на всяко тукашно семейство отколкото в догмата. Друг въпрос е, че много от свещениците поради ред причини изобщо не са мотивирани да си вършат работата. Може би не е лошо да си спомняме, че вярата, а и религията са за всеки ден - още докато смъртта е далеч. И че са за радост, а не за мъка.
Бог да прости тъща ти!
А, надявам се да не се обидиш, че така - едва ли не нахакано - коментирам една адски лична история. Но щом си я публикувал тук, вероятно си целял не просто да разкажеш, а и да предизвикаш някакъв размисъл. Та, ето моя.
За ритуалите... те далеч не са тъпи.
|
Re: Утеха за безнадеждно болен от Shade на 26.04.2004 @ 19:52:03 (Профил | Изпрати бележка) | Няма за какво да се обиждам. Аз също много пъти съм си задавал тези въпроси.
Хората са различни и всеки има различни потребности. За някои молитвата, възприемана като директен контакт с Бог, е вътрешна необходимост, без която не могат. Така както други имат вътрешен импулс да са близо до науката, спортните събития, алкохола...
Много пъти съм разговарял с апологети на вярата, но не мога да ги разбера. Те излизат насреща не толкова с аргументи, колкото с цитати от Библията.
За тях всичко е просто и логично - когато се реализира дадено тяхно желание, казват "Благодаря ти, Господи!". Ако упорито не иска да се реализира, тогава "Да бъде волята ти, Господи!". И толкова.
Не живея с мисълта, че аз съм правия, но така или иначе нямам усещането, че Бог денонощно бди над мен и ако му се моля достатъчно, ще ми даде здраве, щастие или каквото там желая, а най-важното - ще ми спаси душата. Боря се с живота по мой си начин, без да разчитам на имагинерни фактори.
Но има нещо друго, което винаги ме е учудвало и не мога да си го обясня. Защо религиозните са толкова натрапчиви в желанието си да накарат всички да споделят тяхната ценностна система. Това ми прилича на компания от пияници, които много се дразнят, ако някои от присъстващите не иска да се включи в запоя.
|
] | |