автор: lachistata

Рисуваш ме -
графитносива, хаотична,
в сянката потънала,
от сянка отделена.
Създаваш ме -
без нюанси и безцветна,
гола, толкова прозрачна,
че се чувствам
от стъкло направена.
И счупена.
Рисуваш ме -
в безкраен миг на откровение-
Обичам те,
но стъклото е в утробата си пясък-
хрущящ, по кожата залепващ,
парещ.
Рисуваш ме -
несвързано по плоското
обличат се с форма
части от душата ми -
бялата и черната,
опесъчената,
но не и другата-
прозрачната,
разчупена неравноделно.
Създаваш ме -
по листа на живота ме оставяш -
мен - хартиената, сивата,
скучната и плътната,
натъпканата с пясък.
И със камъни.
Рисуваш ме,
а всяко драсване с молива
резка е
в моя спомен
и в мене -
счупената.<