автор: mastilo

все ми е тая,
разбираш ли?,
ако ми кажеш
- между нас има нещо вечно -
все ще ми е тая,
защото се въздигат
за последно причастие ноктите,
твоите чисти с квадратна фризура,
гризеш ги до кожа и кърваво,
после преглъщаш и плюеш,
аз ще се люшкам до мораво
и под краката ми рохкави
сухата влажност на почвата ще ни възпее
в мистичното тайнство на цвете
с измамно шушнещи листенца древна песен,
а именно - "разбирам как се чувстваш"