автор: Mojsei

А влюбената ми душа,
разпъната на кръст - в разлъка,
самичка почва да превръща
чувството любовно в мъка.

Отхвърли ме! Защо ме пренебрегна?
не само мен - и чувството ни мило,
с което трайно ме засегна
и ето, че окото ми скърби унило.

Светът, за двамата доскоро отреден,
сега е разделен на две парчета
и тъжен стана моят ден
в съдба, единствено от мен подета.

Но зная, че обичаш ме и ти,
и тука болката е непосилна,
защото цялата душа кърви
за теб - о, мили…рожбо, милна!

Живият живот застива в спомен -
времето започна своя ход обратно,
правейки на любовта ни помен,
вдигната на клада безвъзвратно.

Но кълни и плахата надежда,
че ще дойдеш пак при мен -
тя през ада ме повежда:
моля те, ела…не си от мене наскърбен!?