автор: aragon

в тях няма нищо от бодлер,
"виното" и неговия вкус
техният стомах се сгрява
но сърцата им студуват
те пият моите бутилки тишина
при това с обидна гнус.
тях ще ги обича онзи който
бутилира в мен горчивина
вкусът на виното ще е стипчив
от босия ми бяг по късните лозя
напукана е земята като
облизаните ми устни от вятъра.
днес пълнят прозрачните си чаши
с моите вчерашни вдъхновения
не разбираш ли ще бъда навсякъде
във всичко което докосваш
във всяка с която говориш
те всичките са моя бледност
след като си се напил от мен.
сега се изливам в главата ти
нека се върна нека те върна
но вино от 86-а се пие веднъж в живота…