автор: kreis

На маската проклятието носиш,
зад домино диша самотата,
за следващия ден живот си просиш
и пагубни слова шепти устата.
И както влакът под тунела се провира,
така и ти под маската се взираш,
примлясквайки доволно.
Констатираш.
Какъв е този вкус?
На гнило?
На хмел - от бирата.
На пот - от силата.
На плът - от милата.
Тунелът - улица без изход.
А слънцето отдавна е умряло.
Очите си продаде - имаш тяло.
Измъкваш се назад,
издигаш се, пропадаш,
захвърляш маската на склад
и собствения образ е награда,
за някой друг,
за някой, който винаги е страдал:
за другия ти образ - без лице.
В огледалото те чака грешка
и викаш ако е останало сърце.
До вчера цар, от днеска - пешка...
Шептиш на колене, преплел ръце.
На маската проклятието носиш...