автор: fair_hair

Умът ми бива ли добър?
Може ли душата умна да е?
Съзнанието мое осъзнава ли света,
когато сутрин лумне?

Нещата имат свойто вярно място
и хубавото на това е точността.
Лошото (за жалост) е - не знаем
доколко истинна е тя.

Умът, съзнанието и душата
преценяват реалността,
но тя - далеч, далеч не свята
обърква ни със свойта сложнота.

Умът ми може мисли да вае,
а душата да бъде добра.
Съзнанието осъзнавам, че знае
колко объркан е сутрин света.