автор: Bigheart78

Из......"Непримиримото ми търсене на пътя към съществуването...! "
или как често ходя в канавката.....

Как да не вярвам,че всичко е истина?
как да забравя..къде да се скрия...
не мога...не искам!

По мен са следите от нашето съществуване.
боли ме..раздрано е...!
кървавите драскотини..напомнят за теб!
И това пак,лъжа ли е!

Да няма те...но всичко припомня за теб,
спомени връщат ме,раздират ме.
и искат те...

Намразих се..аз знам , мога повече...
повечето отколкото ти дадох..
но не можех...
не знам начина..знам само смисъла.

Едно от всичко знам със сигурност.
грешим..невинно...защото хора сме...
раняваме..жестоко..инстинктивно...като животни сме....
Рани ме..за да не страдам...
направи го отново..
нарани ме,,,после излекувай ме..
за да живея пак за теб...
Не ме остваяй в тоя свят..бездарен.
умирам от самотата,от зарастващи рани..от липса на болката истинска,
...по малко всяка секунда.
студено..самотно дихание......
Родени за лудост..отвратени от съществуване..
Прости ми човешкото..и аз ще бъда в тебе човека!