усещаш стъпките
на тишината
като залъци
от самота
да дращят
да присядат
да злепоставят
спомените
ти
с една безмълвност
над която
люляци
са се надвесили
и много делници
понякога горещи
от пристрастия
и нежност
и дъждове
пристъпват
с одата
на радостта
в лукавата усмивка
на промяната