автор: chakurs

Топло, приятно, слънчево утро. Меко слънце, синьо небе, небрежно обсипано с малки почти памучни облачета. Пеперуди и птички прелитат над стройните подредени като войници, отрупани с плод ябълки. Въобще идилия! Берачи се размотават с кошници напред-назад! Идилия! Щастлива картина! Почти като онази всеизвестна библейска притча за райската градина, но разликата тук е, че дървото на познанието не е само едно?! Каква изненада!... И още Адамовците и Евите са малко повечко... 20-30! А-а и при това много се срамуват от голотата си, без да са хапнали от ябълковият плод, защото им е забранено - ето тук вече има прилика.
Слънцето набира скорост! Става прежурящо и болящо! Сега вече е непоносимо и устните търсят прохлада! Забранено или не ръката прегрешава - откъсва свеж, изпълнен със сокове плод! Устните са готови да се насладят..., жаждата е утолена поне за миг! Познанието е прието и усвоено!
Притворил очи от насладата на плода изведнъж ги ококорваш и виждаш пред себе си самият АД! Горещ, изпълнен със стенания въздух! Измъчените лица на уморените до болка берачи, мъкнещи препълнени кошници и тежки стълби! Зловеща жега!
И изведнъж прозрението..., че ти си само брънка от тази ужасна, голяма машина за пари, машина смилаща всяка идентичност! Хапваш още една хапка от плода и очакваш отново да стане чудо и да се върнеш в онази първата картина, но уви оставаш само с надеждата - напротив сега дори започваш да се страхуваш от собствените си размисли, провокирани от плода (може би). Осъзнаваш колко изкуствено си живял, в някакъв измислен свят, и как познанието боли! Ужасно боли! Как бавно, но реално тръпнеш от истината, пиеш от ереста наречена прозрение, виждаш болката, нещо повече - усещаш я навсякъде по изнуреното си пребито от работа тяло! Но няма спиране, няма връщане назад - разумът е вече буден и избистрен от страданието!
Продължаваш да береш и всеки ден прегрешаваш с една ябълка! Нужна ти е! Не само да утолиш неистовата жажда! Нужна ти е, за да продължиш да откриваш ИСТИНАТА! Такава боляща!
И така цял живот - ябълка след ябълка....