автор: Izabella

Багажът ти.
А аз съм сменила прическата.
И някакви сълзи в банята.

Понеже там съм насаме със себе си.
Бележката:
„С теб съм!
Но ти го знаеш."
Онази песен по радиото.
И пак е време е да си кажем -
Довиждане.
Сряда е.
Времето не е спряло.
Нищо особено не се е случило.
Багажът ти.
Само предусещане е.
На печката ври яденето.
А синът ми ти подава
нова четка за зъби,
която няма да е до моята.

И пак онова
предчувствие за дъжд,
в средата на зимата.

Защо точно сега.

Дойде края на лятото.

И пак съм в банята.
И знам- мазохистично е.
А защо не
точно сега.
Ха,
гримът ми се е разтекъл.
Любовта.
По-добре да не мисля за нея.

Сега
приготвям вечерята...