автор: vancio

Дай приятелю да пием,
сърце ми в мъка се топи,
и със някой да се сбием,
да забравя как боли.
да забравя как обичах,
и как аз обичан бях,
как я "ангелче" наричах,
любовни песни как и пях.
Дай да пием да забравя,
нейните целувки, страст,
как я исках да направя,
от вселената си част,
как за нея бях аз "слънце"
исках тя да е луна!
"Но на камък не никне зрънце,
не пръска мракът светлина!"
Дай да пием, че иначе!..
Не! Не търся аз въже...
Не вярвай, че мъжът не плаче,
не плачат слабите мъже!
Дай приятелю да пием,
в забрава да сме до зори,
не можем вече да се сбием,
да се перим кат орли!