автор: Shade

Из живота на срочно служащия в БНА

Тоалетните на поделението се намираха в една ниска продълговата сграда до спалното помещение. Вътрешната архитектура на тази сграда представляваше няколко редици дупки в пода, отделени с тухлени стени с височина около 80 см, които образуваха уютни сепарета за войниците, облекчаващи естествените си нужди. Освен това сградата беше разделена на две отделни помещения със стена, която стигаше до тавана, Другото помещение беше тоалетна за офицерите.
Вътрешният правилник в поделението изискваше разделно сортиране на категориите "фекална маса" и "употребена тоалетна хартия". Едната категория беше предназначено за дупките в пода, а другата - за металните кошчета, които се намираха в сепаретата.
Веднъж един от войниците, използващ сепаре до разделящата стена с офицерската тоалетна, пренебрегва правилника и пуска употребеното парче тоалетна хартия в дупката. То започва да пада надолу, развявайки се насам-натам, което не убягва от зоркото око на офицера, който в същия момент изпълнява някаква мисия в тоалетната от другата страна. Мигновено отдолу се чу възмутен глас:
- Не хвърляй хартии в дупката! Обади се! Редник кой?
Естествено тази инициатива беше последвана от бурен групов смях от нашата страна. И помислихме, че с това ще се размине. Но не би... Почти веднага се чуха тежки стъпки на тичащ човек и на входа на войнишката тоалетна се появи достолепната фигура на щабния офицер старши лейтенант Григоров. Задъхан от бързия бяг при заобикалянето на сградата, придържайки разкопчаните си панталони с една ръка, той изрева:
- Мир-р-р-но! Всеки да остане там, където е срал!
В първия момент не разбрахме какво иска да каже, но бързо осъзнахме, че има намерение да прави разследване, за уличи злодея, който смесва несъвместимите категории. За разочарование на офицера, обаче, войникът вече беше станал и дори се беше загащил. Но старши лейтенантът не се предаде:
- Да докладват онези, които са срали в дупките близо до стената!
Гробно мълчание.
- Другари войници, вие нямате ли доблест? Никой ли няма да доложи кой е срал в някоя от тези дупки? Вие например в коя дупка срахте, другарю редник?
- Разрешете да доложа, другарю старши лейтенат, че аз съм влязъл тук по малка нужда.
- А вие, другарю редник, вие къде срахте?
- В другия край на помещението, другарю старши лейтенат.
- Всички да се строят тук до стената! Равнис! Остави! Равнис! Мир-р-р-но! Как така онзи, който е срал в онази дупка няма доблест тук пред всички да го признае? Какви мъже сте вие? Баби! Ако не съблюдавате Уставите и Правилниците, никога няма да станете мъже. И утре като ни нападнат турците и гърците и започнат да изнасилват наред нашите жени и сестри, вие само ще гледате безпомощно отстрани, ще се облизвате и няма да знаете какво да предприемете. Срам! Партията и държавата ви хранят и обличат, от вас се иска само да служите, а вие и това не можете! В Устава за вътрешна служба е записано, че срочно служащият е длъжен да уважава своите началници и командири. Вие, другарю редник, уважавате ли ме?
- Тъй вярно, другарю старши лейтенат! Много ви уважавам, в пълно съответствие с изискванията на Устава.
- Добре, след като ме уважавате, проявете съвест и воинска доблест и доложете кой нарушава Устава, като задръства тоалетната с хартии!
- Воинската ми доблест не би ми позволила да пренебрегна вашата заповед, другарю старши лейтенат, но аз наистина не съм присъствал на това грубо нарушение на разпоредбите. Влязох в тоалетната непосредствено преди вас, за което искрено съжалявам...
- Вие сте недостойни да носите званието "български войник". Такива като вас така и никога не разбират защо служат в армията. Но аз ще доведа въпроса до знанието на полковник Иванов и ще разкрием виновника. Той ще получи наказание в съответствие с Устава. Това тук е армия, а не седянка! Свободни сте! Всички да се върнат към заниманията си!