автор: nikolai4o

Боли ли ризата от стягане и краката във мазоли целите?
Посиняло ли е егото ти от натягане? Спри и виж умрелите.
Не се обичай толкоз много, и кожата не плаче за коприна,
очите ти, очите потъмнелите, поспри за миг за да починат.
В дома си криеш ли съкровища, със пот събрани да ги пазиш?
Портата заключи ли, залостена, нямането радост да намразиш?
Какво е там заключено? Душата ли е под дюшека бедната,
или е вече толкоз изнурена, че стене ехото й в бездната?
С храна насищаш ли корема си? Дебелото черво е угоено,
със зрелища - очите, лъскави. В гърдите носиш ли студено?
Жената с роклята червената, целува ли във сънищата блуден,
разкъсва те до болка вълчезъбено, забравянето да си буден.
...
Дали ще мога да се върна, дали изобщо някъде съм бил,
с радост пълнозърнеста или със виносластие съм се опил.
Клепачите размазват недовиждане, прегракнал съм от викове наум,
Болят ме раните нащърбени в очите и отразен от отвъдното шум.

===
н.