автор: yellow_crane

На с.

"Обещай, че когато усетиш,
че всичко е свършило,
ще ми го кажеш в очите.
Защото не искам никога вече
да плача от унижение."
Така ми каза вчера
и аз побързах да ти обещая.
Но беше толкова прибързано,
а знаеш, че съм мелодраматичен и обичам
всичко да е някак по-тържествено.
И ето мойто пълно обещание,
загледан право в най-красивите и тъжни очи,
които някога съм виждал.

Обещавам, че когато сутрин се будя
далеч от теб и първата ми мисъл
не е да ти изпратя SMS с Обичам те
за Добро утро,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато започна
да забелязвам цвета на небето,
лицата на минувачите,
номерата на автобусите,
стрелките на часовника,
смяната на сезоните,
вместо да виждам лицето ти,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато бързам към теб
и не отброявам секундите,
които ни отделят един от друг,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато те целувам
и не искам това да продължава безкрайно,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато те прегръщам
и не искам това да продължава безкрайно,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато се любим
и не искам това да продължава безкрайно,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато заспиваш в прегръдките ми
и аз не изпитвам щастие,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато се будиш в прегръдките ми
и аз не изпитвам щастие,
да ти кажа, че всичко е свършило.
Обещавам, че когато вечер заспивам
далеч от теб и последната ми мисъл
не е да ти изпратя SMS с Обичам те
за Лека нощ,
да ти кажа, че всичко е свършило.

Но всъщност е ясно,
че няма да изпълня нито едно
от гореизброените обещания.
Защото в мига, в който го проумея,
аз просто ще умра -
от ужас, че всичко е свършило.