автор: amba

Рицарят с белите доспехи, всъщност без доспехите е черен.
Старата вещица е манекенка, под прикритие със силиконов бюст.
Часовникът ми с диаманти и позлата, не винаги в крак с времето е верен.
А пълният с маневри ден е странен, фабулен и пуст.
Принцът и принцесата, като добри герои,
сключили в залог привидния си брак,
спят отделно в царствените си покои,
скучни и банални от зори до мрак.
Пилците броят ги хората на есен.
Между капките минава куцузлията напет.
На някои души широки, животът им е тесен.
Носят разни талисмани за късмет.
А аз, от кой ли свят съм хваната в гората,
когато на обувките вързалките оплитам.
Като дете щурея наравно със децата
и мисленно в мечтите без крила прелитам.
Принцесата е вече, разведено момиче,
а принцът е със друга влюбена жена,
която на принцеса мъничко прилича,
но винаги различна и малко по-добра.
Странен е животът в консервена кутия.
Стерилизираните чувства сервираме с ориз.
Неизгладените отношения, минаваме с ютия,
за да изправим ръбовете на поредния каприз.
Днес рицарят с доспехите е много по-модерен,
с дънки, маратонки и лъскав телефон.
До вещицата млада, стар куцуз наперен,
платил прилична сума, за гръден силикон.
Искам по-различно да крача, към безкрая.
Продадох си часовника, за точно пет пари.
На моите деца, различното ще завещая.
Така реалността по-малко ще боли.