автор: aragon

- мога ли да ти помогна с нещо?
- помогни ми да разбера защо живея.
- това само ти го можеш.
- не го прави вместо мен, само ми помогни аз да го направя.
- и това не мога.
- тогава защо изобщо предлагаш помощ?
- за да ти покажа абсурдността на предлагането на помощ.
- и защо ми е това?
- отърсиш ли се от илюзията, че да помогнеш с каквото и да било на някого е възможно, остават по-малко причини за живеене.
- значи все пак ми помагаш да стесня кръга.
- разговарям с теб, не го бъркай с помощ. значението на думите не е причина за живеене, но е едно от важните неща.
- не разбирам...помагаш ли ми или не?
- (мълчание)
- кажи, заради янкого ли живееш?
- ...
- кажи ми, иначе любопитството ще изгрезе мозъка ми.
- трябва да се отървеш и от любопитството. и то не е нещо изконно твое. макар че за повечето то е двигател на живота им, интереса, любопитството, неизвестността са големи сили. но не наши.
- водиш ме нанякъде, навеждаш ме към нещо определено, искаш да узная нещото, което е зад стените на главата ти...защо?
- истината е, че когато те попитах мога ли да ти помогна с нещо, всъщност очаквах да ми поискаш писалка или поне молив, от десет минути те гледам, че искаш да запишеш нещо, но нямаш с какво.
- оо...
- най-баналният въпрос се оказва смазващо проблематичен.
човешко. прекалено човешко.