автор: perlitta

небето ти отива
сините прекъсвания в седефените облаци
сме затаили дъх замлъкнали светят очите ти
във сините разкъсвания на похлупака
излитаме над София
над снежни покриви и каменни орли и мръсни топли гълъби
небето ти отива
и снега
отблясъците
похлупака е разкъсан и излитаме
небето ти отива

небето ти отива
в трамвая през стъклата
висултите са ксилофони
слънцето ни целува колената
небето е така безумно синьо
седефени раета във гората
бродерии от клони
филиграни
във храстите се крие стогодишен фотограф
с магически античен апарат
гората е бродирана скрита картинка
под небето
небето ти отива

небето ти отива
светъл студ
и снимки на червеношийки
трамваят ритъмът е
мелодията е ледът
и капките проблясват и висултките
от жицата се тръсва шепа сняг
за миг парчетата отскачат от асфалта
и пръсват се като целувки
между коли неделни и във някаква
на задната седалка се вози
макет на самолет оранжев и
небето ти отива

небето ти отива
седим на попа във неделя и на обед
във слънце
под седефените облаци
и гълъби и блясъци и смях
така се радвам, че си излетял
така се радвам че и аз съм с теб
кога сме счупили капака на небето
и София останала под нас
с трамваи жълти
и шейни във парка
след някаква забързана целувка
седя на попа а над мене ти
и на лицето ти сияещи очи
преди да скоча на трамвая
небето ти отива