автор: dr_kiril_ivanov

Денят е вече в своя апогеи
и слънцето сбогува се с него,
усмихва му се нежно, топло
целува го със огнени лъчи.


И в мигът преломен -настава тъмнина
и сенките започват да танцуват
унесени в лунна светлина.

И леко клонките потрепват
на стар, вековен дъб
и всичко вече е красиво-
пристигнала е тук Нощта.

А тя е тъй красива
със снежнобяла пелена
обгръща нежно и студено
заспалата гора.

Но сякаш в мъг изпитваш болка
и чувстваш как косите ти
започват да тежат,
сега светът превръща се.....в купче лед....

Estrild