автор: Mojsei

(Естетика на едно реално и конкретно
екзистенциално пространство)


1.
С теб постигнах древния обет
на невинността като смирение -
не го престъпвай мили, с жест предвзет,
та в него е любовното ни вдъхновение.


2.
Създадохме взаимно любовта
като наша рожба мила
и затова не съм сама,
а тя е първородна сила.


3.
Животът ми, с тебе буден -
вулкан от чувства и мечти,
и в този свят вълшебен, чуден,
не си от мен различен ти.


4.
Гася безумната ти жажда
за мойте устни, мойта плът,
а тя безкрайно се възражда,
чертаейки любовния ни, огнен път.


5.
Човечността е в нашата невинност,
а тя за нас е броня,
но даже малката наивност
ме кара вятъра да гоня.


6.
Съвсем съзнателно природата крещи
и иска да направим среща,
а сякаш, че за нещо ме вини -
навярно затова, че пак ще е гореща?


7.
Безсмъртни сме в невинността любовна
и тя е неизменният ни вот
на нишката, наричана "съдбовна",
тъчаща нашия щастлив живот.


8.
До теб съм будна всяка нощ,
притихнала в нежната омая,
на сътворения от нас разкош,
създал представата за рая.


9.
Постигнахме с тебе любовта
сред хиляди задръжки
и водя те през малките ни чудеса,
полагайки усилия мъжки.


10.
Ти помниш: името ми е "Любов!"
и аз не правя някаква услуга -
напротив, чрез втъкания в него зов,
във всеки миг съм твоята съпруга.


11.
Един чрез друг - в една молба,
вървим в живота разделени,
но туй, за двама ни съдба,
е цялост от емоции споделени.


12.
Крепи се връзката ни трайна
на крехката, жадуваща надежда
и вярвам в срещата случайна,
която в път любовен ни повежда.


13.
Любовна треска ни тресе
и ние сме в нейна власт -
мълча, на теб ти се реве,
защото жертви сме на сласт.


14.
Любовта е яростна чрез сласт
и ти с нея си зает,
когато, впримчен в тази власт,
решаваш да си и поет.


15.
Сластта те гони в будоара
на някоя от твойте музи,
а иначе историята е стара -
възбуда и раздърпване на блузи.