автор: condor

Само за хора с въображение или специалисти.



Много са хората с въображение. Въображението ни е способно да си представи какви ли не страшни истории, далечни светове, фантастични пътешествия във времето и пространството. Но малцина могат да и представят колко сложно е устроен нашият свят.
Малцина са тези дето могат да обрисуват точно света или мястото в който ние живеем.

По времето на Нютон света се е подчинявал на строги и точни закони - казано другояче - тогавашният модел на науката не е разполагал с по-достоверна картина за устройството на света.
Но с откриването на електричеството нещата се променят драматично.
Максуел открива едни много прости на пръв поглед уравнения. Това става преди откриването на радиовълните, преди да има каквото и да е промишлено електричество.

Само по пътя на размишления и на прости експерименти Максуел открива основните принципи на електродинамиката - които стоят в основата на модерните открития на 20 век. Нещо повече - теорията на относителността на Айнщайн е следствие от уравненията на Максуел. Но едва ли тези уравнения са нещо - което можем да обсъждаме тук.
Ако трябва да преведем уравненията на Максуел на човешки език то те означават следното:
1. Когато се движим със скоростта на светлината - времето в посока на движението на светлината е нулево. Не може да има никакво друго движение в посоката на движението на светлината / радиовълната/.
2. Когато наблюдаваме движението на светлината / радиовълната/ изменението на амплитудата на електрическото поле и на магнитното
поле се предават в пространството със скорост с = приблизително 300 000 км/сек.

По онова време да опишеш законите на електродинамиката е било равносилно на това да начертаеш карта на подземните кладенци на слънцето - ако такива въобще съществуват.
Но тука си заслужава да отдадем почит на твърдостта и на упорството с които един изследовател се захваща и успява да доведе идеите си до такава степен на точност и на прецизност - че дори 300 години по-късно всички последователи да продължават да се мерят по него и да не могат да оборят нито едно от твърденията на електродинамиката.
Някой от вас ще кажат: какво ли значение има труда на някой си - живял преди 200 години?
Най- учудващото е когато открием че хора- живяли отпреди 200 или 300 години са стигнали много по-напред в познанията си за света в който ние днес живеем - въпреки че днес ние разполагаме с толкова много литература, електроника, познания.

Но нашето учудване не спира до тук. Нашето учудване се задълбава още повече когато се допрем до теории като тази за Общата Относителност на Айнщайн.

Съгласно ТОО / Теорията за общата относителност/ пространството се изкривява в близост до обекти с голяма маса. Това изкривяване се наблюдава при големите обекти - под формата на гравитацията, наблюдава се и в микрокосмоса - при привличането между ядрото и електроните.

Учудванията ни продължават в микрокосмоса: орбитата на електроните в атомите е по дискретни / с точно определена стойност/ пътища или орбити.
Всяка промяна в орбитата на електроните е съпроводена с приемане или предаване на фотони.

Тука стигаме до квантовата механка - в тая материя поведението на нашият свят се описва с уравнението на Шрьодингер и с принципа на неопеделеност на Хайзенберг. Ако в целият свят има 10 човека дето найстина да са разбрали какво точно означават тези закони - то бъдете сигурни че тези 10 човека са бъдещите носители на нобелова награда. Едва ли човешката фантазия може да измисли нещо по-шантаво от принципа за неопределеност на Хайзенберг както и от вълновите уравнения на Шрьодингер. Но ето че тия мерки и теглилки работят за микрокосмоса - не само че работят - ами и на всичко отгоре няма нищо по добро от тях.
А като следствие от тях - нашият свят се оказва дискретен. Всички енергии на света са дискретни - или казано по иначе - кратни на h - константата на Планк.
Оказва се че всяка обмяна на енергия се измерва в цели числа.
Когато едно тяло се движи - движението не е непрекъснато - а е дискретно - частичките в пространството се местят от точка към точка на серии или на импулси.

Самата идея за пространство става много объркана след като вече знаем че пространството се изкревя покрай обектите с маса.

Тука стигаме до едно от последствията на ТОО - когато едно тяло се приближава до друго тяло то двете тела си взаимодействат посредством изкривяването - дето се получава в пространството около тях.

Ако едното тяло е голямо - около него се обрзува яма. Другото тяло навлиза в ямата - следвайки естественния наклон на изкривенто пространство.

Представяте ли си следното:
- нашият живот на земята, нашето движение по земята е следствие не на земната сила - а на това че ние се движим в криво пространство?

Замната гравитация е нещо като яма - в която ние си падаме все едно че сме тела - движещи се праволинейно и инерционно. Нашето падане или земно притегляне не е нищо друго освен продължение на праволинейното движение в изкривеното / сгъстено/ пространство в близост до планетата земя.

Времето също се изкревя в гравитационното поле. Но всички тези изкривявания зависят до голяма степен от енергията на обекта - навлизащ в гравитационното поле. Колкото е по-голяма енегрията - толкова е по-малко отклонението в посока на изкривяването - един вид засиленото тяло навлиза в дупката и излиза.
Когато тялото не е засилено достатъчно - то влиза в дупката, отдава част от енергията си на дупката и там си остава завинаги.