автор: DR_KIRIL_IVANOV

Дали времето спряло е,
или часовника е твърде стар....
Дали вятъра пронизващ е,
или раните кървят.

Небето сякаш пелена е,
а Витоша отново е в мъгла.
И всичко вече тихо е.
Природата твори.

Нима това, което от теб тече
е кръв венозна,
или тъмнината си играе със сенките
и виното облива те.

Тъмно е....и ние сме сами.
Заспива наща Витоша.
Заспиваме и нии сега,
унесени в сладката прегръдка
на летен здрач.....

А всичко тъй тихо и спокойно е
и ние с Теб, Любими мой
спим тъй сладко, тъй дълбоко
и всичко наоколо ни пази тишина,
прегръщат ни сянките на нощта.

А тази нощ е тъй вълшебна
и тя е само наша
и нии сме тъй щастливи.....
"Както никога приди"....

Estrild