автор: Lefty

Самоцел или не,
искам себе си да бъда,
което от своя страна ще рече-
кръвта в мен да бушува
и живи очите да поглъщат света,
който е цял и в езеро плува...

Сменят се екран след екран
от житейски сцени,
точица съм,
брулиме бурното време
и затръшва врата след врата-
хоризонти бледнеят,
и ето миг-
след тях е мъгла...
Хубавото ми удря шамар!
Мечтите се пръсват на сол-
в раната на сърдечния мускул
люти и нагарча до пепел.

Отчаяно пале скимти...
Нощта е тъмна.
Денят е загубен
зад дебели стени
от консервени предрасъдъци...

Плаче върбата в тихия двор.
Вятърът клоните кърши,
листопаден задъхва се тъжния дъжд,
душата тихо се моли...