автор: pc_indi

Нощта разплита тъмни коси
и ветрено гали лицата ни.
Аз не спя,ти също не спиш
и ме гледаш с детинско очакване.
И ме молиш с фанатична тревога
да взема от луната сребърна светлина,
да открадна от звездите за теб огън
и да избягаме в онази вълшебна страна,
в която няма любов невъзможна
и всички скрупули,всички задръжки
скучаят с фалшива набожност
и щастието не е наужким.
Ти вярваш в мойте мистични възможности,
а аз не мога просто да те излъжа
и ще направя дори невъзможното
торбата с вълшебствата да развържа,
та в този измислен свят да те скрия.
Дори да не е за дълго,а само за миг
тази луда любовна магия,
да те направя неземно щастлив.