автор: redactora

Част 1. Подготовка за Дядо Мраз

- Хайде, скъпа, да излизаме, че ще закъснеем и ще затворят магазините - казвам аз на жена ми и започвам да се преобличам.
- Ей сега, само ми дай две минутки - отвръща тя и влиза в спалнята.
След малко сме готови, излизаме от апартамента и се спускаме с асансьора. Зимните дни са къси и въпреки че още няма шест часа, навън вече е тъмно. Днес е тридесети декември, само един ден ни остава от старата година и едно от нещата, за които е крайно време да помислим, са новогодишните подаръци. За Коледа смятам, че се справих отлично, подарявайки на съпругата си комплекта с онзи парфюм, който знам, че тя хареса преди време. Беше почти като изненада за нея - нещо което от доста време не смея да правя, имайки предвид особеностите на женската природа. Вече предпочитам да предоставям избора на нея, като оставя за себе си единствено - финансовата страна на въпроса. Така е по-сигурно и го практикуваме от доста време. Дори и аз понякога предварително си избирам подаръците - както например ризата и панталона за "Дядо Коледа" - при последното ни пътуване до София.
И така, отправяме се към магазина за спортни стоки, недалеко от нас. Жена ми има нужда от нов бански костюм - всяка събота редовно ходи да плува на закрития басейн. Влизаме, продавачката - наша позната - ни посреща и започваме да оглеждаме няколкото изложени бански. Половинката ми си харесва един и влиза да го мери, но след малко недоволно подава глава от кабинката и иска за всеки случай поне един номер - по-голям. За съжаление в момента няма, но момичето обяснява, че след два-три дена ще й доставят, дори обещава, че ще ни звънне, когато го получи. Е, това е добре, но все пак - остава проблемът с "подаръка на Дядо Мраз" и затова - по предложение на жена ми - се отправяме към магазина за дрехи на италианеца.
След няколко минути сме вече там, изкачваме стъпалата и влизаме в магазина. Вътре скучаят три момичета - в момента няма други посетители, освен нас. Едното от тях се отправя към нас и ни посреща с усмивка. Момичето пристъпва на разстояние от нас и се опитва да ни помогне в избора, без да бъде натрапчиво, като усмивката не слиза от лицето му. Спираме до дамските костюми - сако с пола, жена ми ги оглежда и решава - така между другото - да пробва един от тях, в кафяво. Момичето й подава закачалката и ние се отправяме към кабинката. Аз, разбира се - оставам навън, като използвам случая да огледам продавачката, която още при влизането ми направи впечатление. Младата дама изглежда много добре - средна на ръст, с руси коси, а дискретното деколте на черната й блуза разкрива съблазнителните извивки на две страхотни гърди! В този момент чувам гласа на жена ми и с труд откъсвам погледа си от красавицата до мен:
- Не, не ми стои добре, сакото ми е широко, май ще трябва да пробвам един номер по-малък - питай дали има.
- За съжаление нямаме от същия цвят, ако желаете да пробвате друг? - отвръща продавачката.
- Ами добре - ще пробвам за всеки случай, въпреки че този ми харесваше като цвят - съгласява се жена ми.
Момичето донася нужния номер - само че този е в червен оттенък. Подавам го на жена ми в кабинката, а аз отново отправям периферното си зрение към младата дама до мен.
- Да, наистина - както ми казахте, явно този е моят номер, само че не ми допада цветът - казва жена ми с известно съжаление.
- Ще имаме другата седмица - минете тогава - усмихва се отново момичето.
Да, мисля си аз, май не ми върви с Дядо Мраз тази година и се обръщам към жена ми:
- Ами защо не огледаш още, може пък да си харесаш нещо друго - предлагам аз.
Тя излиза и се насочва към пуловерите, оглежда няколко, взема един - в кафяво, с висока яка и отново влиза в кабинката. Момичето отново е усмихнато и стои наблизо, а аз продължавам да го изучавам с поглед, като възхищението ми от прекрасната му фигура продължава да нараства с всяка измината минута. Тя е с дънки и велурени бежови ботуши, като всичко на нея подчертава прекрасната й фигура. Разбира се, от време на време плъзвам погледа си по висящите дрехи, въпреки че в този момент единственото, което привлича вниманието ми, е красивата млада дама до мен.
- Добре ми е, само като че ли е малко къс - достига до мен отново гласът на жена ми.
- Те просто сега така ги шият, такива са моделите. Много добре ви стои - усмихва се продавачката.
- Е, не е чак толкова къс, не ти се вижда пъпа - опитвам се аз да бъда оригинален - добре ти е - вземи го!
- Щом казваш, така да е! - съгласява се жена ми.
След минутка тя излиза от кабинката, момичето взема пуловера и се отправя към щанда в другия край на магазина. Там го поставя в шарена чантичка и ми го подава - разбира се отново с усмивка:
- Заповядайте, със здраве да го носите - казва тя.
Аз плащам, поемам чантичката и благодаря - също с усмивка:
- Благодаря Ви! И весели празници! - казвам аз.
- Весели празници и на вас - отвръща момичето.
Хвърлям прощален поглед към красивата млада дама, като не пропускам да огледам за последно всяка подробност от щедрите й форми. А после - понесъл в ръка "подаръка на Дядо Мраз", с нежелание напускам магазина, запечатал в съзнанието си образа на хубавата продавачка...


Част 2. Посрещане на Новата Година

След известно колебание бяхме решили - за разнообразие, да посрещнем Новата Година в ресторанта на хотела. Колебанията ни бяха породени не толкова поради сравнително високата цена на куверта, колкото заради факта, че желаещите не бяха много и имаше вероятност ресторантът да остане полупразен. Както и да е - решихме да "рискуваме", все едно - едва ли седенето пред телевизора в къщи беше по-добрата алтернатива за Новогодишната нощ.
И така - малко след обявения начален час за новогодишното тържество, влизаме в ресторанта. Момичетата от персонала ни посрещат с усмивка и ни повеждат до определената за нас маса. Тъй като сме само двамата с жена ми, масата ни е малко в "периферията" - тези в средата са заредени за по-големи компании, но все едно мястото изглежда добро. Сервитьорката донася салатите и чашките с ракия, а аз междувременно правя справка за блюдата и напитките, включени в куверта. Количеството в известна степен ни ужасява, но - какво да се прави, нали един път в годината е Нова Година, решаваме да се борим до сетен дъх!
- Наздраве! - вдигам аз чашката и се чукаме с жена ми.
- Наздраве! - отвръща ми тя и ние отпиваме по глътка от напитката, след което хвърлям един поглед към останалата част от залата на ресторанта.
Някои от гостите вече са тук, другите все още ги няма, съседната маса също е незаета. Има и няколко познати - в малките градчета и особено при подобни събития - винаги срещаш колеги и приятели. Това разбира се беше добре, нямаше да ни е съвсем скучно, особено когато дойде времето за танците. В отсрещния край на ресторанта забелязвам една колежка - с двете си дъщери - близначки и отсега я нарочвам за някой по-бавен и протяжен танц - разбира се, след като ракията и виното ни направи по-освободени и весели.
След около половин час в ресторанта влиза някаква компания и се насочва към съседната маса. В първия момент не обръщам внимание, но след като се приближават, в една от трите дами с учудване разпознавам красивата продавачка от магазина на италианеца. А до нея върви - самият италианец, собственик на въпросния магазин за дрехи. Познавах го бегло - неотдавна случаят ни беше събрал заедно на юбилея на местния вестник. Знаех, че е женен за българка и живее от няколко години тук, но не познавах съпругата му.
- Виж кой дойде на съседната маса - обръщам се аз към жена ми - това е италианеца с магазина за дрехи. И момичето от магазина е тук.
- Тя му е жена, ти не знаеше ли? - осведомява ме съпругата ми. Жените, разбира се, винаги са по-информираната част от населението.
- Така ли? Виж ти! Аз пък си мислех, че е една от продавачките в магазина - отвръщам аз с учудване.
В това време младата дама сваля разкошното си кожено палто и го премята на облегалката на стола. Тази вечер тя е облечена в дълга черна рокля, с прозрачни ръкави от тюл, която още повече подчертава хубавата й фигура. Момичето се обръща към нас и - явно разпознало ни - се усмихва мило, след което - за мое съжаление - заема мястото с гръб към нас, но както и да е - тя и в гръб изглежда страхотно! Всъщност... едва сега осъзнавам, че ужасно прилича на една моя "по-специална" позната...
Вече сме на второто блюдо, а вместо ракията - отпиваме от чашите бяло вино, когато диджеят е изместен от известен дует - мъж и жена, с репертоар от македонски песни. Не че си падам толкова по македонските песни, но все пак е далеч по-добре от чалгата, пък и дуетът наистина пее добре. След няколко песни, в залата нахлуват и две двойки танцьори - момчета и момичета, в народни носии и се понасят в кръшно хоро. Минавайки между нашите две маси, една от танцьорките хваща за ръката русата дама и я задърпва на хорото. Момичето се оглежда за помощ и ставайки повлича жена ми също на хорото, с думите:
- Елате, моля ви да помагате, че съм много зле с народните танци!
Жена ми смело се включва в хорото, тя от известно време се е запалила и въпреки че не умее кой знае колко, все пак се справя успешно с хороводните стъпки. След малко песента свършва, после започва следващата, по едно време и аз се включвам в народните танци и така неусетно стрелките на часовника наближават полунощ. Сервитьорките разнасят по масите бутилките шампанско, аз се подготвям и точно в дванадесет часа гръмвам победоносно с тапата и наливам успешно в чашите, без дори да разлея по покривката.
- Честита Нова Година, скъпа! - чукам се с жена ми и я целувам, както подобава на един добър съпруг.
- Честита Нова Година! - отвръща тя на поздрава и на целувката ми. - Хайде да отидем при колежката ти и дъщерите й, да ги поздравим - предлага жена ми и ние се отправяме към отсрещния край на залата.
- Честита Нова Година! Здраве, успехи и късмет на всички - започваме да се поздравяваме един друг - колежката, разбира се я поздравявам с целувка!
После се отправяме обратно към нашата маса, забелязвам, че русата красавица е сама и минавайки покрай нея й честитя Новата Година, като - вече по-смел след изпитото вино - не пропускам случая да я целуна - но разбира се, само по бузата. Тя се усмихва и също отвръща на поздрава ми.
Дуетът се оттегля на почивка, диджеят отново поема в ръцете си музиката, а празнуващите - вече доста позагрети от виното, излизат на дансинга и танците се развихрят с пълна сила. Повечето са бързи, но има и няколко бавни, като и аз разбира се, не пропускам да поканя жена ми няколко пъти на дансинга. После сядаме да починем и се заглеждам към дамата от съседната маса. Тя е кръстосала крака и се е извърнала леко настрани, при което роклята разкрива изящната линия на тънкия й глезен и от време на време поглежда към нас, като при това отново се усмихва чаровно. Аз не мога да откъсна очите си от нея и колкото повече я гледам, толкова повече започва да ми прилича на моята млада позната...
В това време диджеят отново пуска едно бавно лирично парче и аз решавам, че е крайно време да поканя на дансинга съседката си по маса.
- Скъпа, смятам да поканя италианката на един танц, нали не възразяваш - обръщам се аз към жена ми - "за разрешение".
- Твоя си работа, ама нали щеше да каниш колежката си? - казва жена ми, припомняйки за намеренията ми от преди няколко часа.
- Е, тя... колежката може и да почака, първо ще поканя съседката - казвам аз, решително се изправям и тръгвам към съседната маса, преди някой да ме е изпреварил. Разбира се, италианеца е там и аз решавам, че е редно първо да поискам разрешение от него.
- Мога ли да поканя красивата Ви съпруга.... - мънкам аз на ухото му на английски, впрягайки целия арсенал от скромните си познания по езика.
Той се усмихна, протяга към мен ръка и казва с лек акцент, на български:
- Честита Нова Година!
- Честита Нова Година! - отвръщам аз и повторям молбата си, но вече - на български.
- Да, разбира се! - великодушно се съгласява той.
- Може ли да Ви поканя на един танц - обръщам се аз към красивата му съпруга.
- Да, разбира се - младата дама се усмихва, става и ние се отправяме към дансинга.
Там я хващам нежно и плавно я повеждам под ритъма на музиката. До мен достига тънкия аромат на някакъв - вероятно скъп парфюм.
- Казвам се Георги - решавам аз първи да наруша мълчанието.
- Приятно ми е! Аз съм Цветелина - отвръща тя
- Знаете ли, цяла вечер чаках да дойде този момент. Вие сте най-красивата дама тук! - прозвучава малко като комплимент, въпреки че си е самата истина.
- Благодаря Ви за комплимента! Приятно е да го чуя! - отговаря тя с усмивка.
- Не, не е комплимент! Наистина е така! - продължавам аз в същия дух. - И ужасно много ми напомняте за една моя позната, също така руса, хубава и млада като Вас - само на двадесет и две.
- Благодаря ви, много сте мил, наистина! Но аз отдавна вече не съм на двадесет и две! - казва тя със смях.
- Е, може би - но едва ли сте на повече от двадесет и три, четири - продължавам аз да бъда галантен, като в същото време се моля да не объркам стъпките и да я настъпя по изящните обувки.
За съжаление след малко песента свърша и ние спираме да танцуваме.
- Благодаря Ви за танца! - казва Цветелина
- Аз Ви благодаря! За мен беше истинско удоволствие! - отвръщам аз и ние се отправяме обратно към масите си, където ни очакват половинките.
Жена ми ме поглежда с малко кисела усмивка, но не казва нищо. После отново излиза македонският дует и веселбата продължава с пълна сила, а изпитото вино допълнително подхранва страстите. Аз се впускам смело в хора, ръченици, рокендроли и туисти и с жена ми сме почти постоянно на дансинга. По едно време - може би след около час, забелязвам, че русата дама скучае сама, а в същия момент диджеят отново пуска някаква позната бавна песен. Жена ми е някъде настрани и аз решавам, че е време пак да поканя Цветелина. Тя се съгласява и ние излизаме на дансинга. Аз отново я повеждам внимателно под звуците на музиката, като усещам до себе си великолепното й тяло.
- Вашият съпруг говори много добре български, което явно е Ваша заслуга - казвам аз - от колко време живее тук?
- От пет години. Тази година трябва да получи и българско гражданство, с което много се гордее - колкото и странно да звучи това - отвръща тя.
- Как му е името? - питам аз отново.
- Роберто - отговаря ми тя.
- Вярно ли е, че в Италия е бил прокурор? - не спирам аз да любопитствам.
- Да, вярно е.
- Когато чух за него - преди няколко месеца - също смятах, че е доста странно за един италианец да дойде да живее в България - и то в такова малко градче, а и да иска българско гражданство. Но сега вече го разбирам напълно! - казвам аз, напълно солидарен с Роберто.
- Защо? - пита ме Цветелина.
- Ами защото тази вечер се запознах с Вас и виждам, че Роберто наистина има право - заради такава жена като Вас всеки европейски мъж би приел с радост българско гражданство! - категорично заключавам аз.
- Отново Ви благодаря, днес получих наистина много комплименти - отвръща ми тя.
- А за мен Новата Година започна прекрасно - дори не бях и мечтал, че ще танцувам с такава красива дама! Дано да продължи така - цяла година!
- Знаете ли, а Вие имате много мила жена - каза Цветелина - Добре че беше тя да ми помогне с онези народни танци, че иначе...
- Е, сега пък е мой ред да Ви благодаря - нали сам съм си я избрал - съпругата - отвръщам аз.
Продължаваме мълчаливо да танцуваме, знам че музиката ще свърши съвсем скоро и се опитвам да се насладя на всеки един прекрасен миг от танца. После си благодарим взаимно и се разотиваме по масите. Жена ми отново е някъде по дансинга, а колежката, която така и не успях да поканя тази вечер на танц, вече се облича и се кани да напусне ресторанта с двете си дъщери-близначки.
След малко компанията на Роберто и Цветелина също започва да се готви за тръгване. Преди да излязат, Цветелина поглежда към нас и пуска отново чаровната си усмивка. Аз също й се усмихвам, изпращам я с поглед и - почти както предния ден в магазина, се опитвам да запомня всеки детайл от нея...
Поглеждам часовника си, вече е около три часа, после поглеждам към жена си и я питам, дали не иска вече да си тръгваме. Все едно - знам, че от тук нататък, едва ли ще бъде достатъчно весело.
- Да, разбира се, май вече ни е време - съгласява се тя и ние излизаме от ресторанта.


Част 3. Епилог

В къщи ни очаква все още буден синът ни - той така и не пожела да дойде с нас в ресторанта - а така също и Новогодишните подаръци от Дядо Мраз - под елхата. Всички оставаме доволни, аз се чувствам леко пиян, но пък иначе - изпълнен с хубави спомени и преживявания от вечерта.
После се отправям към спалнята и започвам да се преобличам. А когато свалям сакото си, забелязвам с премрежения си поглед, че нещо проблясва на ревера му. Поглеждам по-отблизо и виждам там един дълъг златисторус косъм - малък спомен от косата на красивата чаровна дама. Вземам го в ръка, навивам го около пръста си, като се чудя какво да правя с него, а после обзет от странни чувства се приближавам до леглото и внимателно го пъхам под възглавницата си. Не, че съм суеверен, но какво пък - решавам да пробвам, може би това ще ми донесе някой хубав и приказен сън в новогодишната нощ.
Пък и нали казват, че коледните и новогодишните сънища понякога се сбъдвали...



05.01.2006г.