автор: magiq02

Не бързам...
Усеща се магическа предутрин
Дими на масата ми
първото кафе...
Прецеждам бавно всяка глътка,
и светлината вън расте...
Когато в чашата се съмне,
ще се раздигне нощната тъма...
Ще прозвучат настойчиви обои,
тревожни саксове
и ...барабани.
От нежната среднощна музика,
пак нищичко не ще остане.
А още чувам тихото пиано,
отронват обич ласкави клавиши...
Недей да се раздигаш, нощ.
Не си отивай - още ми се слуша.

Отпивам бавна, тъмна глътка.
Доливайте ми, моля ви...
кафе.