автор: galachad

Любовта като прелетна птица
тихо спира и после умира.
В моите, а и в други зеници
романтичен подслон намира.

Развълнувано вятъра хваща
в топли шепи го тихо прибира.
Нищото с нетърпеливо преочакване
в хладилника празен намира.

Търпеливо къта съчувствие
красота и вселенска хармония.
И всяко безмислено предчувствие
в стройни редици прибира.

Не красивото а хладния разум
винаги побеждава.
И сърцето пустословие празно
продрани хоругви развява.

Всеки миг от празния въртел
търпеливо наречен живот.
Нихилизъм, а не празни предчувствия.
Всеки поглед е робски хомот.