автор: sljapata

искрено на daik
(от другата страна на "Не идвай!")

Ще вляза тихичко в съня ти,
като крадец за хляба си насъщен,
във пъзел таз картина ще превърна
и по света ще го разхвърля...
С безкрайната си страст и нежност на жена
огромен огън ще запаля
и в нощи бели с него ще играя
във чужди сънища ще влизам,
и ще ги топля
палейки среднощните картини...
…
Дано да има още огън,
когато нощите от студ заплачат
и спомниш женската ръка
разбила на парченца вечността,
склониш глава, и паднеш на колене
с вик:"Ела!"

Ще бъда ли тогаз добра
парченцата да събера
и в огън да ги изгоря…!