автор: Verdjinia

Аз съм липсващата част,

която няма име,
няма царствена наметка
и бъдеще, която също няма...
Инфантата,
която се завръща
всеки път,
когато хлипаш,
с разпуснати коси
и мирис на тръстика.

Инфантата,
заточена
в затлачените рифове,
изтласквана на тласъци
от вълноломни думи
и въртопи от мълчания.

Инфантата,
която слиза във съня ти
по въжената стълба на сърцето,
разплита го като кълбо,
с червени нишки
и
изтънява,
избледнява,
като самодива,
в черно езеро,
което пази тайната
и
има само минало.