автор: oziris

Защо ме излъга? Защо?
(Гледаш ме учудена. Не разбираш…)
Каза ми че ме обичаш!
Каза че ще си до мен!
Каза ми, че се заричаш…
ден,
след ден,
след ден.

Ти ме излъга! Защо?
(Нищо не си казвала. Не разбираш…)
Каза ми че ме обичаш.
Каза че ще си до мен.
Не, недей да го отричаш…
ден,
след ден,
след ден.
(Мълчиш. Не знаеш.)

Аз знам.
Каза го усмивката…
казаха го твоите очи…
лъхаше от всяка дума твоя…
Кълнеше
крещеше го и моето сърце…
Хайде стига! -
"обич" пишеше на твоето лице.

Каза го с ръцете,
казваше го с всеки жест,
със докосване ми го показа -
всеки допир бе за него вест.
Знам,
туптеше и във твоето сърце…
Хайде стига! -
"обичам" пишеше на твоето лице.

Но днес отричаш.
Но днес обричаш.
Но днес забравила си май…

Не можеш тъй да туриш край!

Аз вече знам:
знам че ме обичаш,
знам - ще си до мен,
но през мислите изтичаш…
ден,
след ден,
след ден.

И оставам сам.